Пущинаци и змейски гори

стаени в дъното на очите ни широко учудени.

 

Лешоядци с човки зловонни

накацали по мъртви дърви изсъхнали

сребърни паяжини, заплели луната навинаги

тръни отровни, мокри с капки предсмъртие.

Вълчи капани, вълчи усмивки озъбени

трошливи сиви пътеки от кости изглозгани

гъби вълшебни, поникнали изпод черепни дупки

наред с билки омайни, червени, нацъфнали

и препълни с лепкави сокове и магии любовни.

Перушини от ангели, окървени и засъхнали

по дънери черни и клони откършени

и самодиви, цяла поляна, голи, и мъртви отдавна

и змейове върху тях, доволни, настръхнали

сред слузи, лайна, и люспи-стомана.

 

Пущинаци и змейски гори

стаени в дъното на очите ни широко учудени

и стъпваме ние върху празни черупки от охлюви

подслонили в гърдите си последните живи светулки.

 

 

спомни ми Зоната от филма "Сталкер" на Андрей Тарковский...

но съм чул за него, което все пак е нещо, нали?!

ако си падаш по фантастични трилъри. Иначе филмът е култов - направо класика в жанра ;))

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B5%D1%80_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BC)

пущинаци душите ни...